Монетните системи и номинали са много и различни. Монетосеченето наЕлада е базирано върху две системи. Едната е върху статер от злато и електрон, а втората върху драхма от сребро. Известни са и други древни монетни системи – Лидийска, Егинска, Милетска, Фокейска, Евбейска, Коринтска, Родоска и Пеонска. От 3 век пр. Хр. Започват да се секат едновременно златни, сребърни, бронзови и медни монети. Римската монетна система е основана върху либрата и се дели на 12 унции. Тракийската е близка ди Пеонската, където драхмата е 4,72 грама.

Номиналите върху статер от злато се четири – 1/3 статер, хекта – 1/6 статер, хемихекта – 1/12 статер, мисхемихекта – 1/24 статер. Номиналите се основават на шестдесетична сметна система. Драхмата върху сребро е с десетична система в 4 подразделения със следните номинали – дидрахма / 2 драхми/, тетрадрахма /4 драхми/, октодрахма /8 драхми/, декадрахма / 10 драхми/. Има 11 подразделения на обол /1/6 драхма/ и 3 подразделения на халк – основан върху мед.

Римската монетна система е основана върху либрата /328 грама/ и се дели на 12 унции в ІV век. В ІІІ век асът вече е 54 грама , а в І-ви век 14 грама. В ІІІ-ти век идва сребърния денар – 4,55 грама. Известни са монетните реформи на Аврелиан, Константин, Диоклециан / ІІІ и ІV век/ . Асът в ІV век има 4 възходящи и 4 нисходящи, а денарът – 3 номинала. В І-ви век император Август въвежда ауреус / злато – 8,19 грама/ и цистофор с тегло на драхма в сребро. Император Каракала въвежда инфлационния денар Антониян, наречен на него и аргентус –сребро 3,4 грама. При Диоклециан същото тегло има селиквата, а при Константин номиналите са отбелязани хаотично с изображения, знаци, цифри, букви, точки и др.

Производството на монети се осъществява посредством сечене чрез матрица и много рядко чрез леене. Познати са пренасечени монети, свързани с лигитимирането на нов владетел, контрамаркирани чрез малки печати с монограми и изображения, на които се придава принудителен курс поради предходно изхабяване, загуба на тегло, чужди непознати монети, инфлация и други. Често явление са подражателните /варварски/ монети. Те са непълноценни и са сечени за подмяна, изкуствена инфлация, репарации и са с по-нисък курс от офециалните. Обикновено са с по – ниска проба и тегло. Масово са произвеждани и монети фуре /медно ядро – посребрено или сребърно – позладено/ . Фуре са познати на Атика, Александър Македонски, римски републикански денари, масово в инператорския период на Византия, Средновековна западна Европа и почти до наши дни. Друг дял са фалшиви /измислени/ монети.

Монетите биват:

- едностранни /изображения само от едната страна – Гърция, Тракия/;

- с форма на зъбчато колело / Рим – република/;

- корубести /Византия Х – ХІV век/;

- варваризати /подръжателни, медалиони /;

-монетовидни паметници по повод значимо политическо, династично, спортно или друго събитие. Та са в малък тираж и с високи художествени достойнства;

- донативи / наградни войнишки пари/;

- конторниети – връчвани като медали;

- награди – по аналогични поводи като медалионите;

- тесари – жетони за храна, спорт , култура, раклама и други;

- индикации – търговски , пъгребални;

- служебни жетони и други.