Всички монети имат характерна специфика. Това е зръчест кръг, обримчващ от двете страни монетното поле. В полето са поместени изображенията. Друг специфичен белег е отрезът, който винаги е в долния край на реверса. Под него обикновено се изписва монетарницата или владетелски монограм. Всяка монета има край, който се нарича ръб или или гурт. В древността гуртът е бил оформян небрежно, но от периода на машиннотосечене върху ръба / гурта / се гравират титли, имена, девизии др., чрез които се превръща в ярко отличима характерна особеност. Всички монети имат аверс и реверс / лици и опако /. Върху лицевата част се изобразява божеството, портрета на владетеля, или емблемата на града. Освен тях широко застъпени са митологични същества, изображения на богове, животни, растения и др. Изображенията върху монетите най-общо се групират като религиозни, спортни,военни,архитектурни сгради и ансамбли, животни и растения – тотеми и емблеми, религиозни съдове,сечива, оръжие,атрибути и др.

Друга важна характеристика са надписите, които от Елинската епоха нататък стават все по – сложни и подробни. Най – често се използва името на владетеля, като особено в римскоте монети към него са прибавяни пояснителни надписи на титлите на императора, а също и епитети, лозунги, девизи, пожелания. Важна част от надписите е отбелязване на означенията за стойност и монетарницата, а често и работилницата или ателието, където е отсечена монетата. Към тези надписи са имената на магистрите, които обикновено са във вид на монограм. Монограми има и на владетели, области и градове.

Друг характерен белег за всяка монета е металът, от който е отсечена или отлята. Най – често използваните метали са злато, сребро, мед, бронз / сплав от мед и олово /, а в по – ново време – никел, желязо, алуминий, платина. Сечени са монети от порцелан, кожа, дърво, кост, пластмаса и други материали, но това са редки и екзотични емисии. Металът за отсичане с изключение на електронът / природна сплав от злато и сребро / никога не е в чист вид, а е сплав. От единица мярка метал се отсича определен брой монети. Това се нарича „монетна стъпка”. Количеството благороден метал във всяка монета е „проба”, а това на добавения метал – „лигатура’.